10 may 2011, 22:01

* * * 

  Poesía
920 1 12

 

И ето ме, на онзи кръстопът.
Била съм вече тука. Все сама.
Когато съкрушил ме е врагът,
че виждала съм в него любовта.

Прозрачна съм. Не бях ли от стъкло,
или на водна капка съм дете?
На дявола... порочно сечиво?
Да тръгвам ли? Не зная накъде...

 

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ... той пътят сам ни води...
  • В твоите необетовани светове не винаги грее слънце, но и тъгата ти е една такава тръпчиво-медена...Благодаря ти за удоволствието да надникна зад стъклото преди време и да открия невероятния човек в теб, Ев. Ив
  • Споделям!Много хубав стих!Поздрав
  • Браво, Ев! Прегръдки!
  • Колко често заставаме на подобни кръстопътища!Много ми хареса! Поздрави!
  • "Била съм вече тука. Все сама."

    А самотата отговор не дава
    дали от всички пътища избрания
    ще бъде верен.(А и докога ли?)

    Харесах Ева.Аплодисменти за стиха.
  • харесва ми...напомня ми едно хайку

    Есенен вятър-
    все едно
    накъде ще вървя.
  • Любовта е смисълът на нашето съществуване
    Любовта като цялостно "глобално" определение
    Любовта е енергия , безкрайна величина...
    Чудесен стих , Ева
  • Много хубаво, поздравления!
  • Харесах!
  • Благодаря! (тя, болката...си е моя запазена марка)
Propuestas
: ??:??