* * *
1.1K
0
2
Бавно очите ни кухи,
пречупени през лунния
здрач, ръцете ни в
тъжно сбогом повдигнати,
ще те срещна ли някога
пак?
Устните тихо помръкнали
в тъжна гримаса, а очите
ни все по-ясно потънали
в солена водна украса.
И ето го пак светът
пред нас достолепно,
застанал с поглед,
разбиращ думите,
а ние без никаква
мисъл през пясъка
бавно закрачихме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Ангелова Всички права запазени
