* * *

17 mar 2011, 12:15

Poesía

778 0 2

Бавно очите ни кухи,

пречупени през лунния

здрач, ръцете ни в

тъжно сбогом повдигнати,

ще те срещна ли някога

пак?

Устните тихо помръкнали

в тъжна гримаса, а очите

ни все по-ясно потънали

в солена водна украса.

И ето го пак светът

пред нас достолепно,

застанал с поглед,

разбиращ думите,

а ние без никаква

мисъл през пясъка

бавно закрачихме.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Бубчето (Александра Ангелова)

2011-03-17T20:21:23+02:00

Значи има и нещо много лошо ?
Tomad (Тома Кашмирски)

2011-03-17T19:16:50+02:00

Мм, има нещо нелошо в този текст.