Бубчето (Александра Ангелова)
228 280
17 мар. 2011 г., 12:15

* * * 

  Поэзия
676 0 2

Бавно очите ни кухи,

пречупени през лунния

здрач,  ръцете ни в

тъжно сбогом повдигнати,

ще те срещна ли някога

пак?

 

Устните тихо помръкнали

в тъжна гримаса,  а очите

ни все по-ясно потънали

в солена водна украса.

 

И ето го пак светът

пред нас достолепно,

застанал с поглед,

разбиращ думите,

а ние без никаква

мисъл през пясъка

бавно закрачихме.

© Александра Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??