nadia82 (Надежда Иванова)
1 4
29.09.2011 г., 15:57 ч.

* * * 

  Поезия
412 0 2

Защо съдбата е така немилостива,
реши и те отне от мен за миг,
а ти не беше никога щастлива,
усмивката ти сякаш скрита бе във плик.

Да! Усмихваше се, но на сила,
сърцето никога това не одобри,
че всяка радост бе фалшива,
а колко много заслужаваш ти!

Какъв живот си иэживяла,
по-зле от кучешки, нали?
А колко много си мечтала,
но реалността сурова винаги горчи.

И тоэи, който никога не те раэбра,
ще съжалява, че не ти прости,
но всеки прави грешки, затова
прости му и той ще ти прости.

А аз ще помня твоя лик.
И всски спомен ще събужда в мене
не един прекрасен миг,
прекаран истински със тебе.

Поклон пред тебе, мила бабо,
дълбок поклон пред твоя дух.
Боли ме и ми липсва твойто рамо,
затова сълзите си във стихове пресътворих.

© Надежда Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви,Гале радвам се ,че ти е харесало,писано е преди толкова много години и е посветено най-добрият човек когото аэ съм имала честа да поэнавам-моята баба.
  • Харесах,Наде!
    Браво!
Предложения
: ??:??