* * *
Защо съдбата е така немилостива,
реши и те отне от мен за миг,
а ти не беше никога щастлива,
усмивката ти сякаш скрита бе във плик.
Да! Усмихваше се, но на сила,
сърцето никога това не одобри,
че всяка радост бе фалшива,
а колко много заслужаваш ти!
Какъв живот си иэживяла,
по-зле от кучешки, нали?
А колко много си мечтала,
но реалността сурова винаги горчи.
И тоэи, който никога не те раэбра,
ще съжалява, че не ти прости,
но всеки прави грешки, затова
прости му и той ще ти прости.
А аз ще помня твоя лик.
И всски спомен ще събужда в мене
не един прекрасен миг,
прекаран истински със тебе.
Поклон пред тебе, мила бабо,
дълбок поклон пред твоя дух.
Боли ме и ми липсва твойто рамо,
затова сълзите си във стихове пресътворих.
© Надежда Иванова All rights reserved.
