30.08.2009 г., 11:59 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
556 0 2

Смъртта

 

Идва смъртта със черно покривало.

Идва за теб сега.

За нея вече времето е спряло,

върви самотна във нощта.

 

Нашепва ти със глас студен,

от вековете изморен.

За нея си човек пореден -

ни пръв, ни последен.

 

Има само празнота в сърцето,

разраснала се с векове.

Върви само напред, но

и на нея ù се ще да спре.

 

Тя не мрази, не обича.

Тя за вечност ти се врича.

Няма титуляри,

те вече са измряли.

© Зорница Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??