* * *
822
0
2
Смъртта
Идва смъртта със черно покривало.
Идва за теб сега.
За нея вече времето е спряло,
върви самотна във нощта.
Нашепва ти със глас студен,
от вековете изморен.
За нея си човек пореден -
ни пръв, ни последен.
Има само празнота в сърцето,
разраснала се с векове.
Върви само напред, но
и на нея ù се ще да спре.
Тя не мрази, не обича.
Тя за вечност ти се врича.
Няма титуляри,
те вече са измряли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Василева Все права защищены
Браво!