30 авг. 2009 г., 11:59

* * *

822 0 2

Смъртта

 

Идва смъртта със черно покривало.

Идва за теб сега.

За нея вече времето е спряло,

върви самотна във нощта.

 

Нашепва ти със глас студен,

от вековете изморен.

За нея си човек пореден -

ни пръв, ни последен.

 

Има само празнота в сърцето,

разраснала се с векове.

Върви само напред, но

и на нея ù се ще да спре.

 

Тя не мрази, не обича.

Тя за вечност ти се врича.

Няма титуляри,

те вече са измряли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...