* * *

30 авг. 2009 г., 11:59

Поэзия » Другая

514 0 2

Смъртта

Идва смъртта със черно покривало.

Идва за теб сега.

За нея вече времето е спряло,

върви самотна във нощта.

Нашепва ти със глас студен,

от вековете изморен.

За нея си човек пореден -

ни пръв, ни последен.

Има само празнота в сърцето,

разраснала се с векове.

Върви само напред, но

и на нея ù се ще да спре.

Тя не мрази, не обича.

Тя за вечност ти се врича.

Няма титуляри,

те вече са измряли.