16.07.2007 г., 17:29 ч.

* * * 

  Поезия
655 0 17
                                           
                                            Днес питах се имам ли смелост
                                             да мога да кажа: "Прости!",
                                             да срутя лъжливата крепост,
                                             която помежду ни стои.

                                             Да се изправя гордо пред теб
                                             и да ти кажа колко мълчах,
                                             а после да тръгна напред,
                                             нищо, че така ме е страх.

                                            И дълго се взирах в тревите,
                                            да търся отговори безброй,
                                            напразно аз роних сълзите,
                                            страхливка съм, няма покой.
 

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??