16 июл. 2007 г., 17:29

* * *

Поэзия

865 0 17

                                          Днес питах се имам ли смелост                                             да мога да кажа: "Прости!",
                                             да срутя лъжливата крепост,
                                             която помежду ни стои.

                                             Да се изправя гордо пред теб
                                             и да ти кажа колко мълчах,
                                             а после да тръгна напред,
                                             нищо, че така ме е страх.

                                            И дълго се взирах в тревите,
                                            да търся отговори безброй,
                                            напразно аз роних сълзите,
                                            страхливка съм, няма покой.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

Браво , Ани, прекрасно чувство , прекрасен стих, бъди щастлива, момиче!

2007-07-23T16:50:53+03:00
lubimec (Любомир Петков)

Поздрав!

2007-07-22T22:15:59+03:00
petrokam (Петър Варчев)

Изправи се пред него, но не гордо. Гордостта е част от крепостта. Гордостта е прикритие за ниското самочувствие.

2007-07-17T13:54:52+03:00
Paur (Симеон Дончев)

Прошка да искаш, прошка да даваш - все си е трудно, Ан

2007-07-17T10:47:30+03:00
пантера (Галя)

Аз пък мисля,че който вижда слабостите си,е силен и истински ЧОВЕК

2007-07-17T10:08:29+03:00