Jul 16, 2007, 5:29 PM

* * *

Poetry

864 0 17

                                          Днес питах се имам ли смелост                                             да мога да кажа: "Прости!",
                                             да срутя лъжливата крепост,
                                             която помежду ни стои.

                                             Да се изправя гордо пред теб
                                             и да ти кажа колко мълчах,
                                             а после да тръгна напред,
                                             нищо, че така ме е страх.

                                            И дълго се взирах в тревите,
                                            да търся отговори безброй,
                                            напразно аз роних сълзите,
                                            страхливка съм, няма покой.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Браво , Ани, прекрасно чувство , прекрасен стих, бъди щастлива, момиче!

2007-07-23T16:50:53+03:00
lubimec (Любомир Петков)

Поздрав!

2007-07-22T22:15:59+03:00
petrokam (Петър Варчев)

Изправи се пред него, но не гордо. Гордостта е част от крепостта. Гордостта е прикритие за ниското самочувствие.

2007-07-17T13:54:52+03:00
Paur (Симеон Дончев)

Прошка да искаш, прошка да даваш - все си е трудно, Ан

2007-07-17T10:47:30+03:00
пантера (Галя)

Аз пък мисля,че който вижда слабостите си,е силен и истински ЧОВЕК

2007-07-17T10:08:29+03:00