16.11.2013 г., 16:05

* * *

724 0 0

Залезът оловен дните задушава,
бавно идва краят, нищо не остава,
живот един покрива се зад сянка
от Вечността прегърнат в дрямка...

А ти оставаш тъжно взрян
в един несбъднат нивга блян
и питаш се защо ли с тъга
пак бичува те злата съдба...

Защо забравяме, че гости сме сега,
всички до един на грешната земя
и вместо да живеем в обич с доброта,
душите смело давим в суета...

Но шоуто ще свърши някой ден така,
завесата ще падне с лекота
и сам с празна и прокажена душа
жонгльорът ще потегли към смъртта...

Ала силна е човешката душа,
надхвърля даже и смъртта
и с нова сила грее споменът в нощта
за личност светла с Вечността...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боян Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...