Всяка твоя усмивка изгаря
и оставя рани кървящи.
Всеки допир омайва,
а после убива със трясък.
Всяка целувка изтрива
по сантиметър от мене.
Всеки поглед сега ме пронизва
като стъкло натрошено.
Трябва просто аз да се усмихна
и да продължа нататък.
Мога ли да го направя? Мога.
Но не искам. Ще почакам
© Калина Игнатова Всички права запазени