Всяка твоя усмивка изгаря
и оставя рани кървящи.
Всеки допир омайва,
а после убива със трясък.
Всяка целувка изтрива
по сантиметър от мене.
Всеки поглед сега ме пронизва
като стъкло натрошено.
Трябва просто аз да се усмихна
и да продължа нататък.
Мога ли да го направя? Мога.
Но не искам. Ще почакам
© Калина Игнатова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
