24.01.2012 г., 16:53

* * *

615 0 0

Аз знаех,че ще дойде този тъмен ден
и ти ще си далеч от мен...
няма да виждам красивите ти очи,
няма да почуствам толината на тялото ти...

Студен си за мен сега, обрече живота ми
на самота... Душата ми престана вече да пее,
душата ми забрави да се смее...

Уморена съм безкрайно от таз зла съдба,
угасна за мен последната светлина,
с надежда една аз идвам при тебе сега
и нека сме двама във вечността!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Лазарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...