* * * * *
* * * * *
Не искам и не посмявам да призная,
не мога и не трябва да забравя!
Не зная как да изтръгна
коренът на вече изсъхнало дърво,
достигнал толкова дълбоко!
Аз трябва да посея ново, по-добро!
Което да ме разбира и закриля,
да ми вдъхва свобода и сила!
С усмивките си да го топля,
със сълзите си да го поливам।
Всеки падащ лист от него,
болка в мене да разпалва,
всеки негов плод да чувствам свой
и да ме радва!
Как да изкореня старото изсъхнало дърво,
с забити корени в сърцето ми, толкова дълбоко,
и да посея ново, по-добро!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Дечев Всички права запазени
