Ще поискам в заем бели облаци и мъничко дъга.

С магия ще открадна слънце.

И много, много падащи звезди ще събера,

от  метеоритен прах  ще уловя заради тебе зрънце.

От черноземна почва пръст ще взема,

зелени буки с бурен вятър от Балкана,

вода – сълзи морето ще ми подари,

в гората ще намеря девствена поляна.

А там ще дойдат горски самодиви

и с нежни пръсти ще те претворят.

И аз ще дойда -  тихо, тихо

ще гледам отдалече тяхната творба.

С коси, по-черни от земята, 

с очи - лъчи на слънце,

на бука ствол и страстна буря във душата,

с космическа любов, макар и  само зрънце

лице от облаци, море, звезди, дъга...

ръце, тъй деликатни като крехки клони...

Ще чакам да те сътворят и болна от тъга

ще те целуна и ще кажа: „Сбогом!”