Две рошави дръвчета
сред мътния квадрат на спомена,
подобно мен и теб,
и нашата любов,
отронена съдбовно...
Повярвах в Невъзможното,
а ти...?!
Удобната мечта е винаги
приютът на бездомника...
Обесен върху мачтата на идващия ден,
животът носи
своята прокоба.
© Младен Мисана Всички права запазени
Благодаря също на оценилите и поставили стиха в Любими.
Бог да ви пази!
Поздрав за вас: https://www.youtube.com/watch?v=VP_gLuXb7oI