22.09.2024 г., 21:09

* * *

Поезия

458 6 5

Две рошави дръвчета
сред мътния квадрат на спомена,
подобно мен и теб,
и нашата любов,
отронена съдбовно...
Повярвах в Невъзможното,
а ти...?!
Удобната мечта е винаги
приютът на бездомника...

Обесен върху мачтата на идващия ден,
животът носи
своята прокоба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ви, че коментирахте: Елка, Дани, Стойчо, Ачо, Ани.
Благодаря също на оценилите и поставили стиха в Любими.
Бог да ви пази!

Поздрав за вас: https://www.youtube.com/watch?v=VP_gLuXb7oI

2024-09-24T19:39:01+03:00
Аnna (Ана Янкова)

Тъжно, съкровено, търсещо е усещането ми, Младене!
Браво, поздравявам те!

2024-09-24T13:54:32+03:00
aap (Ангел)

Винаги ,силен,точен и толкова загадъчен!!!
Поздрави,Приятелю!

2024-09-23T20:37:38+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Много е истинско и толкова тъжно, че...

2024-09-23T16:45:02+03:00
Елка (Елка Тодорова)

По пътя на живота откриваме много истини! Мъдър стих!

2024-09-22T21:57:17+03:00