22 сент. 2024 г., 21:09

* * *

Поэзия

466 6 5

Две рошави дръвчета
сред мътния квадрат на спомена,
подобно мен и теб,
и нашата любов,
отронена съдбовно...
Повярвах в Невъзможното,
а ти...?!
Удобната мечта е винаги
приютът на бездомника...

Обесен върху мачтата на идващия ден,
животът носи
своята прокоба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ви, че коментирахте: Елка, Дани, Стойчо, Ачо, Ани.
Благодаря също на оценилите и поставили стиха в Любими.
Бог да ви пази!

Поздрав за вас: https://www.youtube.com/watch?v=VP_gLuXb7oI

2024-09-24T19:39:01+03:00
Аnna (Ана Янкова)

Тъжно, съкровено, търсещо е усещането ми, Младене!
Браво, поздравявам те!

2024-09-24T13:54:32+03:00
aap (Ангел)

Винаги ,силен,точен и толкова загадъчен!!!
Поздрави,Приятелю!

2024-09-23T20:37:38+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Много е истинско и толкова тъжно, че...

2024-09-23T16:45:02+03:00
Елка (Елка Тодорова)

По пътя на живота откриваме много истини! Мъдър стих!

2024-09-22T21:57:17+03:00