Магьоснико
Магьоснико на моето сърце,
взема ми ти сърцето,
остави камък вместо него.
Държиш го здраво в ръцете твои.
И ето, идва ден
след дълга нощ,
но няма го при мен.
Отново то при теб остана.
И ето, идва ден...
Птички пеят,
а аз съм някъде
в мислите си отново при теб.
И всичко мое е при теб.
© Марияна Димитрова Всички права запазени