9.04.2011 г., 23:00

* * *

898 0 0

Искаш ли да ти разкажа за думите,  за тези премълчаните.

За неспазените обещания и отложени срещи.

Искаш ли да ти разкажа за това какво е да чакаш телефона да звънне,

а той да мълчи...

Всичко, което не можех да ти кажа,

всичко, което толкова дълго премълчавах...

Разкажи ми... без думи за нас...

Нарисувай ме с тишина, а след това и мене вдъхни.

Можеш ли да чуеш как крещя, когато наоколо няма никой,

да усетиш болката, която ме пронизва като нож в сърцето.

Виж ме, изстрадах ли те вече, прежалих ли вече твоя лик!

Имаш ли силата да кажеш "Сбогом" на всичко красиво?

Готов ли си да ме забравиш и да продължиш без мен...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валиша Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...