Apr 9, 2011, 11:00 PM

* * *

  Poetry » Love
897 0 0

Искаш ли да ти разкажа за думите,  за тези премълчаните.

За неспазените обещания и отложени срещи.

Искаш ли да ти разкажа за това какво е да чакаш телефона да звънне,

а той да мълчи...

Всичко, което не можех да ти кажа,

всичко, което толкова дълго премълчавах...

Разкажи ми... без думи за нас...

Нарисувай ме с тишина, а след това и мене вдъхни.

Можеш ли да чуеш как крещя, когато наоколо няма никой,

да усетиш болката, която ме пронизва като нож в сърцето.

Виж ме, изстрадах ли те вече, прежалих ли вече твоя лик!

Имаш ли силата да кажеш "Сбогом" на всичко красиво?

Готов ли си да ме забравиш и да продължиш без мен...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валиша All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...