jonanderson (Енчо)
31 5
10.07.2011 г., 13:43 ч.

****** 

  Поезия » Любовна
849 0 5

 

 

... и бос вървях

по ивицата мокра

на пясъка оставена

от хиляди докосвания

 

на облаците кадифето бяло

като пашкул копринен

обличаше море и суша

в опалов полумрак

 

навих крачоли

и прецапах смело

"реката на забравата"

целуваща голямата вода

 

а ТЯ седеше там

отвъд условности

на дрехи и признания

в любов несподелена:

антична статуя

от тъмен шоколад

душата на делфин

екстазна метафизика

 

говореше внимателно-небрежно

на маската и сянката

на гларус-единак

оказали се тук случайно:

добре облеченото тяло

на мъж-самец

си търсеше "храна"

останала след отлива

 

дали видяха странника

с обувки във ръка

безцелно скитащ

край морето на живота?

 

насила продължих

по пътя си за никъде

през дюните

погалени от вятъра...

 

........................................................................

 

... и бос вървях отново

по ивицата мокра

на пясъка оставена

от хиляди докосвания

 

назад се връщах

(към невинността?)

по пътя си

познат до болка

 

а ТЯ не седеше там:

на морските вълни

сметаната разбита

люлееше я нежно

като череша зряла

в чаша със шампанско...

 

 

© Енчо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??