EVERyTIME (Андреа)
6 0
28.05.2009 г., 22:01 ч.

3.14 

  Поезия » Любовна
488 0 3

Ще преодолея този трап и тази болка,
повярвай ми ще стигна надалеч.
Защо очите ти се смеят - аз съм ловка,
не вярваш ли? Опитай ме - късмет.

 

 

Ще ти горчи от сладост в устните ми влажни
(по нежни от небе и с вкус на детство)
Целунеш ли ме - вече не си страшен,
мъжът във теб пропада - неуместно.

 

 

С коси ще излекувам твойте длани.
и всеки белег ще превърна в красота.
Момче, момче наивно си - ще стане,
във теб е тъмно. Виждам. Светлина.

 

 

И твоят ден ще стане толкоз тесен,
че само с поглед ще го пълня като свежест.
Заслушай се - навън сега е есен,
листата са във теб и падат - тежест.

 

 

Сега разбираш ли коя съм - аз съм всичко,
дявол за едно, за други рай.
Защо очите ти са тъжни и са ниско?
Не казвай нищо. Ясно ми е. Край.

© Андреа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??