3.14
Ще преодолея този трап и тази болка,
повярвай ми ще стигна надалеч.
Защо очите ти се смеят - аз съм ловка,
не вярваш ли? Опитай ме - късмет.
Ще ти горчи от сладост в устните ми влажни
(по нежни от небе и с вкус на детство)
Целунеш ли ме - вече не си страшен,
мъжът във теб пропада - неуместно.
С коси ще излекувам твойте длани.
и всеки белег ще превърна в красота.
Момче, момче наивно си - ще стане,
във теб е тъмно. Виждам. Светлина.
И твоят ден ще стане толкоз тесен,
че само с поглед ще го пълня като свежест.
Заслушай се - навън сега е есен,
листата са във теб и падат - тежест.
Сега разбираш ли коя съм - аз съм всичко,
дявол за едно, за други рай.
Защо очите ти са тъжни и са ниско?
Не казвай нищо. Ясно ми е. Край.
© Андреа All rights reserved.
