26.07.2007 г., 20:59

300 дяволи

2.3K 0 8
Триста дяволи.
Не ме обичай.
Нищо ангелско няма в мен.
Вещица съм.
Не отричам.
Заклеймяват ме всеки божи ден.
Но нима искаш да съм безгрешна?
Бялото не е моя цвят.
Лоша съм и така предпазвам,
от ужаси мен и моя свят.
Какво, не се страхуваш?
Върви си.
Аз не съм за теб жена.
Оставам след себе си болка.
Иди си.
Искам да те предпазя от самота.
Знам, че си силен.
Герой си.
Но не идвай към тъмното.
А бягай оттам.
Аз нямам нужда да ме спасяват.
Не съм изпаднала в беда.
Не съм Евридика и не се нуждая,
не искам и ти да си Орфей.
Страхувай се панически и бягай
и стискай сърцето за да оцелей.
Защото аз ще те примамя,
със свойте изкусни думи и дела.
Ще те стопля с дъха си и ще те изоставя,
както и мен са ме оставяли сама.
Да отмъщавам ли?!?
Не, не искам.
Това не е някаква игра.
Не допускам до себе си никой,
за да не ми потъпче любовта.
Триста дяволи.
Върви си.
Защото аз нямам сили за това.
Любовта ми блика и копнея,
за първи път да се почувствам жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Недей затваря сърцето си, като не допускаш никой до него! Дори и да не искаш, ще те намери красивата любов, вярвай ми! Поздрави!
  • Благодаря Ани!От сърце!
  • ,,Любовта ми блика и копнея,
    за първи път да се почувствам жена.''

    Та ти си жена!
    И то каква...!
    Не оставай сама!
    Поздрави!
  • Благодаря
  • "Лоша съм и така предпазвам,
    от ужаси мен и моя свят."
    ...
    Не го ли правим всички понякога, но за злини ела се мери със самия дявол,т.е. с мен (шегичка)(а може би не) Красиво написан стих!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...