Цигарен дим изчезва в мрака,

а ти стоиш пиян

и се мъчиш, жалък и отчаян,

да обърнеш поглед в твоята душа.

Нежно душата разравяш със пръсти,

а пръстите бели са все по-чевръсти

и ти се унасяш, блажено заспиваш...

Сънуваш...

В цирк прашен

играеш ти клоун,

декорът е черен,

а ти се размазваш, размиваш...

Изчезваш...

Какво е животът? -

се питаш пак сънен

и теглиш хомота

във трапа бездънен.

Светът е арена

и в него без мяра

всеки те тъпче,

ти теглиш товара.

И все по-навътре

в сърцето ти нежно

стрела се забива

и вечно

тя твоето сърце ще дълбае.

Душата все тъй си мечтае, мечтае...

Мечтаеш за рози, за радост,

за всичко.

Цветята се смеят, росата е сълзи,

мечтите са вятър, ти пак си самичък.

И в миг изтрезняваш

до болка самотен .

И тоз' път си от всякога, по-по-сиротен.

Сламка може би никой не ще ти даде,

но паднал в калта, не плачи кат' дете,

защото има път, чист от калта,

но тинята бавно поглъща плътта!

10.1996г.