*****
Цигарен дим изчезва в мрака,
а ти стоиш пиян
и се мъчиш, жалък и отчаян,
да обърнеш поглед в твоята душа.
Нежно душата разравяш със пръсти,
а пръстите бели са все по-чевръсти
и ти се унасяш, блажено заспиваш...
Сънуваш...
В цирк прашен
играеш ти клоун,
декорът е черен,
а ти се размазваш, размиваш...
Изчезваш...
Какво е животът? -
се питаш пак сънен
и теглиш хомота
във трапа бездънен.
Светът е арена
и в него без мяра
всеки те тъпче,
ти теглиш товара.
И все по-навътре
в сърцето ти нежно
стрела се забива
и вечно
тя твоето сърце ще дълбае.
Душата все тъй си мечтае, мечтае...
Мечтаеш за рози, за радост,
за всичко.
Цветята се смеят, росата е сълзи,
мечтите са вятър, ти пак си самичък.
И в миг изтрезняваш
до болка самотен .
И тоз' път си от всякога, по-по-сиротен.
Сламка може би никой не ще ти даде,
но паднал в калта, не плачи кат' дете,
защото има път, чист от калта,
но тинята бавно поглъща плътта!
10.1996г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Всички права запазени