25.05.2008 г., 13:17 ч.
31
31
Отдавна никой не заравя пръсти
в косите ми.
Отдавна тялото ми не познава
ласки търсещи.
Отдавна никой не се вглежда
в очите ми.
Отдавна не съм чувала
“обичам те”.
Отдавна моята душа се моли
за пощада.
Отдавна чакам и отдавна страдам.
Отдавна не отказвам пак цигарите.
Отдавна профучаха всички влакове
край гарите.
Отдавна нервите ми хич не са наред.
Отдавна лягам и отдавна ставам
с едничка мисълта за теб.
Живях ли някога?
© Радостина Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Отдавна е време да спреш и да се огледаш , навън живота кипи и слънцето свети за всички !Много нежност и красота има в теб използвай я !Топли прегръдки и поздрави за хубавите стихове !
-
не...не си...!
просто забрави и продължи напред...
към новата обич...ех, Радостина...!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
