31
31
Отдавна никой не заравя пръсти
в косите ми.
Отдавна тялото ми не познава
ласки търсещи.
Отдавна никой не се вглежда
в очите ми.
Отдавна не съм чувала
“обичам те”.
Отдавна моята душа се моли
за пощада.
Отдавна чакам и отдавна страдам.
Отдавна не отказвам пак цигарите.
Отдавна профучаха всички влакове
край гарите.
Отдавна нервите ми хич не са наред.
Отдавна лягам и отдавна ставам
с едничка мисълта за теб.
Живях ли някога?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Тодорова Всички права запазени
