May 25, 2008, 1:17 PM
31
31
Отдавна никой не заравя пръсти
в косите ми.
Отдавна тялото ми не познава
ласки търсещи.
Отдавна никой не се вглежда
в очите ми.
Отдавна не съм чувала
“обичам те”.
Отдавна моята душа се моли
за пощада.
Отдавна чакам и отдавна страдам.
Отдавна не отказвам пак цигарите.
Отдавна профучаха всички влакове
край гарите.
Отдавна нервите ми хич не са наред.
Отдавна лягам и отдавна ставам
с едничка мисълта за теб.
Живях ли някога?
© Радостина Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Отдавна е време да спреш и да се огледаш , навън живота кипи и слънцето свети за всички !Много нежност и красота има в теб използвай я !Топли прегръдки и поздрави за хубавите стихове !
-
не...не си...!
просто забрави и продължи напред...
към новата обич...ех, Радостина...!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
