* * *
Не е било случайно -
подир дъжда дъгата -
корона на небето -
сияе с непомерна красота.
Ще хвръкне като птиче
и сърцето ми,
жадувало да зърне този химн -
да го издишам
и отново преживея.
Как да осмисля този цветен сън,
или е дар на естеството
с хармония да ни залъгва
нависоко,
на пръсти да надничаме
над хоризонта и отвъд?
Такава прекомерност
и дъха ми спира.
Вдвоявам се във себе си съвсем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
