Не е било случайно -
подир дъжда дъгата -
корона на небето -
сияе с непомерна красота.
Ще хвръкне като птиче
и сърцето ми,
жадувало да зърне този химн -
да го издишам
и отново преживея.
Как да осмисля този цветен сън,
или е дар на естеството
с хармония да ни залъгва
нависоко,
на пръсти да надничаме
над хоризонта и отвъд?
Такава прекомерност
и дъха ми спира.
Вдвоявам се във себе си съвсем.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
