yulia (Юлия Работова)
49 196
11.07.2009 г., 15:18 ч.

32 

  Поезия » Друга
631 0 4

Размазани, разтягащи стени,

очи червени, гледащи встрани.

Крака - не се чувстват на земята,

нищо не си спомняш от нещата

що вечерта си сторил в тъмнина,

после се превръщаш в развалина.

 

Рухнала е нечия надежда,

защо си на път без надежда?

Обличаш си скъсаните дрехи.

Тръгваш към тези улици преки.

 

Търсещ нова доза на забрава,

тъй като вижда се без правда.

В действителността си умираш,

а там с малко отрова се изгубваш.

 

Тази забрава те прави щастлив,

само че се превръщаш в безлик.

Каква е ползата от мимолетно

блаженство, тъй черно и страшно?

 

Но проста е крайната сметка,

вижда се последна равносметка.

Дали сам някъде се погубваш,

или на обществото робуващ?

Но който за където тръгне,

никой не може да го върне.

© Юлия Работова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??