32
Размазани, разтягащи стени,
очи червени, гледащи встрани.
Крака - не се чувстват на земята,
нищо не си спомняш от нещата
що вечерта си сторил в тъмнина,
после се превръщаш в развалина.
Рухнала е нечия надежда,
защо си на път без надежда?
Обличаш си скъсаните дрехи.
Тръгваш към тези улици преки.
Търсещ нова доза на забрава,
тъй като вижда се без правда.
В действителността си умираш,
а там с малко отрова се изгубваш.
Тази забрава те прави щастлив,
само че се превръщаш в безлик.
Каква е ползата от мимолетно
блаженство, тъй черно и страшно?
Но проста е крайната сметка,
вижда се последна равносметка.
Дали сам някъде се погубваш,
или на обществото робуващ?
Но който за където тръгне,
никой не може да го върне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Работова Всички права запазени
Поздрав и от мен,привлече ми вниманието та дори и го отвлече от чашата кафе,събуждащо ме за поредната вечер която и аз не знам къде ще тръгна 
