11.07.2009 г., 15:18

32

1.1K 0 4

Размазани, разтягащи стени,

очи червени, гледащи встрани.

Крака - не се чувстват на земята,

нищо не си спомняш от нещата

що вечерта си сторил в тъмнина,

после се превръщаш в развалина.

 

Рухнала е нечия надежда,

защо си на път без надежда?

Обличаш си скъсаните дрехи.

Тръгваш към тези улици преки.

 

Търсещ нова доза на забрава,

тъй като вижда се без правда.

В действителността си умираш,

а там с малко отрова се изгубваш.

 

Тази забрава те прави щастлив,

само че се превръщаш в безлик.

Каква е ползата от мимолетно

блаженство, тъй черно и страшно?

 

Но проста е крайната сметка,

вижда се последна равносметка.

Дали сам някъде се погубваш,

или на обществото робуващ?

Но който за където тръгне,

никой не може да го върне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Работова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...