32
Размазани, разтягащи стени,
очи червени, гледащи встрани.
Крака - не се чувстват на земята,
нищо не си спомняш от нещата
що вечерта си сторил в тъмнина,
после се превръщаш в развалина.
Рухнала е нечия надежда,
защо си на път без надежда?
Обличаш си скъсаните дрехи.
Тръгваш към тези улици преки.
Търсещ нова доза на забрава,
тъй като вижда се без правда.
В действителността си умираш,
а там с малко отрова се изгубваш.
Тази забрава те прави щастлив,
само че се превръщаш в безлик.
Каква е ползата от мимолетно
блаженство, тъй черно и страшно?
Но проста е крайната сметка,
вижда се последна равносметка.
Дали сам някъде се погубваш,
или на обществото робуващ?
Но който за където тръгне,
никой не може да го върне.
© Юлия Работова All rights reserved.
Поздрав и от мен,привлече ми вниманието та дори и го отвлече от чашата кафе,събуждащо ме за поредната вечер която и аз не знам къде ще тръгна 
