Странно нещо е животът!
Ту прекрасен нюанс на изпепеляваща жарава.
Ту студен като късче лед от тъмната забрава.
Събиращ в себе си мечти, хора и съдби,
рисувайки съвършеността с багри съдбоносни.
Ала случва се сред тези нежни багри
да има капчица тъга,
преплетена с любовта и една мечта.
И аз имах си мечта!
Мечта за съвършената жена.
Някои биха казали, че загубил съм си аз ума
и такова нещо няма връзка с действителността. ...