Aug 20, 2013, 9:43 PM

* * *

  Poetry
838 0 0

Странно нещо е животът!

Ту прекрасен нюанс на изпепеляваща жарава.

Ту студен като късче лед от тъмната забрава.

Събиращ в себе си мечти, хора и съдби,

рисувайки  съвършеността с багри съдбоносни.

Ала случва се сред тези нежни багри

да има капчица тъга,

 преплетена с любовта и една мечта.

И аз имах си мечта!

Мечта за съвършената жена.

Някои биха казали, че загубил съм си аз ума

и такова нещо няма връзка с действителността.

Но аз видях с очите си ангелчето от съня 

и знам, че тя струва си всяка жертва на света.

Дори да загубя себе си в нощта и да потъна в сивота!

И точно нея най-силно аз желая, гледайки към пълната луна.

И един въпрос недаващ мира на съня.

Ти ли си моята съдба?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Цуцов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...