25.07.2024 г., 7:24

***

479 0 0

Чудя се къде ли щяхме да сме сега,

ако не бяхме в прегръдка, сливайки сърца.

Различен живот, различни емоции,

но с теб открих истинската светлина.

 

Разхождам се сам в дъжда отново,

мислейки за миговете, споделени с теб.

Не се страхувам вече да чувствам,

всяка капка носи спомен за твоето лице.

 

Дали в различен свят щяхме да сме щастливи,

да загърбим всяка лоша дума, всяка болка.

Но знам, че с теб съм намерил истината,

приятелството ни е крепост, недостъпна за бурите.

 

Чудя се къде ли щяхме да сме сега,

ако не се бяхме целунали в дъжда.

Различен живот, различни емоции,

но нашето приятелство е вечна и безкрайна магия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Benifios Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...