diesto (Данаил Антонов)
1039 617
18.07.2013 г., 21:41 ч.

36 

  Поезия » Философска
424 0 6

36

Животът ми поспрял е за почивка,
уморен да ме живее е проклетника,
но аз го преживявам със усмивка,
живее ми се, колкото столетника...

..................................

Родил съм се днес, следобед към пет,
преди трийсет и шест, със Божи късмет,
след първата глътка въздух поел,
борбата започнал, преди да съм смел..

 

И още се боря, доколкото мога...
С Живота все спорим, извън диалога,
и често крещим сред бурни скандали,
докато решим: Пари или Здраве?...

 

Попитах и Господ: Ще имам ли време?
За още въпроси, преди да ме вземе..
Поетите пишат: "Животът е стих",
но щом си попитал, значи си Жив...

..................................

Животът ми поспрял е за почивка,
и два не стигат, когато заживееш,
родил съм се днес, раздавам усмивки,
на трийсет и шест, обичам, копнея..


18.07.2013
36.
diester

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??