27.10.2012 г., 16:27

* * *

539 0 0

В спомените ми остана

твоят гневен, жаден поглед.

Той отвори в мене рана,

нощем с нея си говоря.

 

Твойто его ненаситно,

гладно като мъничко дете,

все се мръщеше капризно,

щом докоснат ме с ръце.

 

Колко дни се борих с него!

Колко сълзи аз пролях!

Вече знам - за мъжко его

не заменям своя смях.

 

И усмивките не ще да крия,

и закачките в смеха,

за да видят всички, че сияя,

че щастлива съм сега.

 

Щом една жена обича,

тя е вярна и в страстта!

Не е нужно да доказва

нищо никому в света!

 

(АКО мъж кълне се, че обича,

замислете се - ДАЛИ?

Вярно е в единствен случай -

ако егото си победи.)

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АСИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...