В спомените ми остана

твоят гневен, жаден поглед.

Той отвори в мене рана,

нощем с нея си говоря.

Твойто его ненаситно,

гладно като мъничко дете,

все се мръщеше капризно,

щом докоснат ме с ръце.

Колко дни се борих с него!

Колко сълзи аз пролях!

Вече знам - за мъжко его

не заменям своя смях.

И усмивките не ще да крия,

и закачките в смеха,

за да видят всички, че сияя,

че щастлива съм сега.

Щом една жена обича,

тя е вярна и в страстта!

Не е нужно да доказва

нищо никому в света!

(АКО мъж кълне се, че обича,

замислете се - ДАЛИ?

Вярно е в единствен случай -

ако егото си победи.)