Навън вали.
И в мен вали.
А как е мрачно, сиво и безцветно...
тук някъде отляво ме боли...
и настроението ми - кисело,оцетно...
Ах, ето, светкавица проблесна...
Небето се раздра от страшен вик!
А пък на мен ми идва да ти кресна,
че не си до мен в този миг...
Ако си с нея, там си стой,
че още дълго ще вали!
А след дъжда звездите брой!
Шаран си бил, шаран си остани!
© Катерина Всички права запазени