4.09.2008 г., 18:55 ч.

* * * 

  Поезия
1117 0 9

Ще се събудя вътре в съня

да видя щрихите на времето,

защо е тъжна есента

на стихче току-що заченато.

 

И стиснал длани, ще се спра,

да видя колко синьо е небето,

ще гледам докато се уморя,

че инак как ще го усетя?

 

Така ще мога да простя

запалената есен над полето,

нали не мога да летя,

за да и кажа да не свети.

 

А после с вик ще заглуша

вятърната песен на листата,

които падат в полукръг

и тихо лягат на земята.

 

Ще се събудя, ей сега.

Там вътре някъде в съня,

за да погледна близо есента,

но още малко, малко ще поспя.

                            09.09.2001

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??