* * *
Ще се събудя вътре в съня
да видя щрихите на времето,
защо е тъжна есента
на стихче току-що заченато.
И стиснал длани, ще се спра,
да видя колко синьо е небето,
ще гледам докато се уморя,
че инак как ще го усетя?
Така ще мога да простя
запалената есен над полето,
нали не мога да летя,
за да и кажа да не свети.
А после с вик ще заглуша
вятърната песен на листата,
които падат в полукръг
и тихо лягат на земята.
Ще се събудя, ей сега.
Там вътре някъде в съня,
за да погледна близо есента,
но още малко, малко ще поспя.
09.09.2001
© Венцислав Янакиев All rights reserved.
