*********

14.11.2007 г., 22:33 ч.

Поезия » Пейзажна

5.0 / 4

960 0 6

Ето, днес съм тук, на края на света -
пред погледа всемирен океан водите си разстила.
Зад мен остана средната земя,
до тука зная пътя, на всеки Бог и простосмъртен спира.
На брега скалист видях жена,
двеста крачки по на север - сламена колиба.
На сламения покрив морски птици виеха гнезда,
залезът, а после се роди луна,
сякаш от утробата на морската стихия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Папка "Аутизъм"
Пристрастена

Събудих се с мъждукащо прозрение – пристрастия изпитвам. Непростимо е! Проблесна закъсняло просветле...
Така ми липсваш

Дойдох и днес... Не ти ли е студено? Под мрамора е ледена пръстта... Не, няма нищо ново покрай мене....
Есенно сладко

Как ухае на дюли живота и все още е синьо-зелен, вкус на лято и есенна болка, сладка круша сред двор...

Още произведения »