Ето, днес съм тук, на края на света -
пред погледа всемирен океан водите си разстила.
Зад мен остана средната земя,
до тука зная пътя, на всеки Бог и простосмъртен спира.
На брега скалист видях жена,
двеста крачки по на север - сламена колиба.
На сламения покрив морски птици виеха гнезда,
залезът, а после се роди луна,
сякаш от утробата на морската стихия.
© Антоан All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
