25.11.2010 г., 19:14

***

795 0 0

В сърцето си, в ума си нося

две хубави дечица русокоси.

Те са моя радост, но и моя болка,

защото станаха като бездомните Гаврошковци.

 

Дори и майка нямат вече

да ги прегърне, да ги утеши.

Тя тръгна уж пари да им печели,

а нямат те дори за хляб един.

 

Със скъсани обувки, с овехтели дрешки,

те ходят на училище в снега.

Дали са живи или здрави,

дори това не знае тя сега.

 

Срамът и болката от нейния провал

я спират да им позвъни.

Защо?  Не иска да ги лъже,

че има работа и че пести.

 

Дали ще ù простят?  Едва ли.

Как се прощава това?

Виновна е, че ги остави,

и винаги ще страда от това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезделина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...