7.05.2009 г., 3:15

* * *

991 0 2

Събуждаш се и виждаш –

празно е леглото.

Искаш да обичаш,

но изгубил си доброто.

 

Търсиш смисъл на нещата,

ала как да го намериш –

сляп си в самотата

и на всекиго се звериш.

 

Казваш: „Те не ме разбират”

и приключил си въпроса,

а бариери куп те спират

да не вземеш малка доза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ма жена ми, защо не ми ги показваш тия хубави стихове?
    Иначе съм съгласна с Кремето.
    А последните редове простоо < 3
    Шестица и от мене
  • Жалко, че нямаш повечко коментари... Много е добро : (
    6 от мен!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...