7.02.2008 г., 8:51

* * *

775 0 1
 

Твърде добър за ада.

Твърде лош за рая.

Демон без рога.

Ангел без крила.

Отхвърлен, скитам се сега,

без път, без цел и в самота.

За минутка обич

моята душа те моли.

И с твоя помощ

път да си намери.

Но ти не идваш.

Пак хладна е нощта.

И изгасва последната надежда,

а с нея гасне и моята искра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е чудесно,поздравявам те най-сърдечно.И си вземам думите обратно за твоите стихове.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...