Единственото, което знам, е, че винаги срещаме
отново хората, които сме обичали преди,
виждаме ги... поне още веднъж.
Никълъс Чарлс Спаркс „Моят път към теб“
Аз снощи те сънувах. Не дойде.
Но знам, че ще живееш вечно –
във моето сърце. И е добре –
поне да се сбогуваме прилично.
Хвани ме за ръка. Не обещавам,
че вятърът в косите ми ще спре.
Тръгни напред. Дори не прекосявай
онази граница, в която ще умрем,
че времето не може да лекува.
Ти дълго се сбогувай. И помни:
че истинската обич не прощава.
И няма начин да ни пощади...
© Силвия Йорданова Всички права запазени