В сумрака на утрото
премалели от горещия ти дъх,
по перваза накацват
в бледосините си рокли
малки снежни момичета
и гледат с любопитните си
мокри очи
как се покоряват хълмове
и как
се основава държава...
И никой не знае,
в преспите
на развълнуваната
ни постеля,
спасяваме ли се
или двойно се
самоубиваме.
© Миглена Цветкова Всички права запазени