2.05.2014 г., 23:12

* * *

932 0 0

И шепот, и сподавен вик - една тъга, която ме намира 

прибира ме в горчиво-сладък миг,

ограбва ме, отнася ме, умира...

И една молба, копнеж по края

ловко в мрежите си ме оплита, 

шепне ми истории за рая

дебне ме, преструва се, отлита...

в далечината се задава режисьора,

смело носещ бури, пламъци, игри

и събира ги в душата на актьора

и във хилядите негови съдби... 

и репликите сто пъти повторени,

наизустени до последния куплет,

не значат нищо, празни са, прогонени,

повяхнали цветя във някога красив букет...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...