2.05.2014 г., 23:12 ч.

* * * 

  Поезия
676 0 0

И шепот, и сподавен вик - една тъга, която ме намира 

прибира ме в горчиво-сладък миг,

ограбва ме, отнася ме, умира...

И една молба, копнеж по края

ловко в мрежите си ме оплита, 

шепне ми истории за рая

дебне ме, преструва се, отлита...

в далечината се задава режисьора,

смело носещ бури, пламъци, игри

и събира ги в душата на актьора

и във хилядите негови съдби... 

и репликите сто пъти повторени,

наизустени до последния куплет,

не значат нищо, празни са, прогонени,

повяхнали цветя във някога красив букет...

© Теодора Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??